ОРАЛНА И АНАЛНА ФАЗА В РАЗВИТИЕТО НА БЕБЕТО

ОРАЛНА И АНАЛНА ФАЗА В РАЗВИТИЕТО НА БЕБЕТО
Споделете с приятели ...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInEmail this to someone

С какви особености на тази възраст трябва да се съобразявате?

Децата преминават през различни фази на своето развитие още от раждането си. В началото на своя живот те се намират в ОРАЛНАТА фаза, която се свързва със сученето и кърменето. По време на този период се създава първата „интимна“ връзка на бебето с майката. В този момент „отзивчивата“ гърда, носеща удоволствие, е много важна за бебето. Майката е източник на сигурност и обратна връзка за света, в който то  е попaднало.

Дори бебетата имат фантазии и техен вътрешен свят, основан на базата на опита от вътреутробния им живот и началните месеци.  Когато бебето се роди, то познава майка си по-добре, отколкото тя него. Тя тепърва ще го открива като личност и ще търси синхрон с него. Новороденото я познава и се идентифицира с майката още в своето утробно развитие, защото то е отворена сетивна система, разбиращо всички емоции и чувства, които преминават в нея през деветте месеца. Тази първична връзка може да има следствие след раждането в процеса ЗА приемането или НЕ на гърдата от страна на детето.

Кърменето е силно удоволствие за бебето и този акт го свързва с майката като едно цяло, в симбиоза. В този период бебето още не разбира, че то и майката са две отделни самостойни същества, които си взаимодействат. Бебето вярва, че майката е в негова услуга, че е част от него и е на постоянно разположение. Не забравяйте, че въпреки тази зависимост, новороденото разбира всичко и запаметява всеки опит в психичната си карта. Този момент на симбиоза е много ценен за бебето и тази фантазия му дава сигурна база за бъдещото му.

Затова е важно и КАК се случва процесът на отбиване и отделяне. Трябва да е плавен, да е с предварителна подготовка – с думи да се обясни на бебето какво ще им предстои (на него и на майката). Знам колко е болезнено за майката да слуша бебето си как плаче, а тя да не му дава това, което може да го успокои – гърдата. Но, труден или не, този процес ТРЯБВА да се случи.

Така бебето се развива към следващата фаза от ранното детство – това е АНАЛНАТА фаза. Тя се свързва с махането на памперсите и приучаване към  хигиенни навици, въвеждането на гърнето и така често използваното от децата „Не“.

Сега е периодът, в който ще трябва да приемете „наказанието“, което ви налага детето с гневни, плачливи реакции, както то е трябвало да приеме отбиването – неприятният за него момент, в който сте му отнели гърдата. Но в този момент детето вече открива, че зад гърдата стои лицето на мама, което може да „храни“ със стимули, думи и емоционално положителни разговори. Говорете на своето дете, назовавайте всичко, което виждате, не забравяйте думите. Кажете му дори, че разбирате, че е гневно, сърдито, че му отнемате нещо, но в замяна го дарявате с топла прегръдка, нежни думи и други удоволствия, които вече ще са по-ценни за него, защото преминава в друга фаза. То ще ви разбере, бъдете откровена, говорете за трудните моменти, но и за хубавото, което предстои. Говорете му, че ще открие нещо ново, което ще е по-ценно за него – общуването на две личности лице в лице.

Моля ви, не правете грешката да изчезвате скришом, без то да ви види и да ви няма дълго покрай него, без да знае, че излизате и без да ви е чуло да казвате, че ще се върнете. Моля ви, разглеждайте дори новороденото като вас, то всичко разбира. Не е вярно, че бебетата не разбират. Важно е да  им обясняваме, да ги информираме за това какво ще правим, как се чувстват, ние как се чувстваме, къде ще го водим, с кого ще го запознаем… За бебето психически не е здравословно да се преживява като обект в ръцете на възрастните, които решават какво да му случат и го обслужват, когато има нужда за храна, вода, дрехи, миене …..

Децата са много интуитивни, разбират, когато са лъгани или когато се крие нещо от тях. Ето защо не е добре да го лъжете. Каквото посеете, това ще пожънете. Вие сте модел за детето си. В един момент децата искат да станат като нас, после стават нас и ние казваме, че нещо не ни харесва в тях като поведение, а всъщност това сме ние в образа на детето. И това, което ни дразни, е нещо от нас, но ние като възрастни не го виждам в себе си. Колко е по лесно да виждаме дефекта в децата и като се опитваме да го поправим, всъщност ние поправяме нещо в себе си. Но това са процеси, които не осъзнаваме, а просто ги правим.

Магдалена Ангелова – клиничен психолог

Споделете с приятели ...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInEmail this to someone